Инфекциите могат да увеличат риска от психични разстройства

Скандинавските изследователи са установили, че нетежки инфекции, които не изискват хоспитализация, са свързани с повишен риск от последващо развитие на шизофрения или депресия.

Предишни изследвания установиха, че пациентите, които са хоспитализирани с тежки инфекции, имат повишен риск от развитие на шизофрения и депресия. Новото проучване направи преглед на връзката между всички инфекции, които се нуждаят от лечение и психични разстройства и установи, че дори леки инфекции, като тези, които се лекуват от общопрактикуващ лекар, могат да увеличат риска от психични разстройства.

„Основната ни констатация беше, че рискът от шизофрения и депресия е увеличен при тези, които са имали инфекции. Както не-тежките инфекции, които се лекуват от нечий личен лекар, така и тежките инфекции, които изискват хоспитализация.

„Рискът беше увеличен в зависимост от дозата-отговор, което означава, че рискът беше по-висок в зависимост от броя на инфекциите“, обяснява първият автор на изследването д-р Оле Кьолер-Форсберг от университета в Орхус.

Резултатите току-що бяха публикувани в международно признатото списание,Acta Psychiatrica Scandinavica.

Изследователите са идентифицирали всички лица, родени в Дания между 1985-2002 г. и са проучили връзката между инфекциите и последващия риск от шизофрения и депресия в периода 1995-2013 г.

Изследователите прегледаха резултатите от инфекции, лекувани с антибиотици, антивирусни лекарства и лекарства срещу гъбични заболявания и паразити, както и всички приемания поради инфекции.

По време на периода, обхванат от проучването, 5 759 души са били диагностицирани с шизофрения и 13 044 с депресия. От тези, които са диагностицирани с шизофрения, 17,4% са били хоспитализирани с инфекции; това важи и за 18,7% от тези, на които е поставена диагноза депресия.

Изследването обхваща само ранно развиваща се депресия и шизофрения. По този начин средната възраст на пациентите, които са развили шизофрения, е 18,9 години, докато при пациентите, които са развили депресия, тя е 18,7 години.

Констатациите показват, че инфекциите и възпалителната реакция, която следва след това, могат да повлияят на мозъка и да играят роля в развитието на тежки психични разстройства.

„Възможно е също така антибиотиците сами по себе си да повишават риска от психични разстройства поради ефекта им върху състава на червата (микробиота), който има тясна комуникация с мозъка.

„И накрая, констатациите ни могат да бъдат причинени от генетични аспекти, което означава, че някои хора имат по-висок генетичен риск за получаване на повече инфекции, както и психично разстройство“, каза старши изследовател в изследването д-р Майкъл Ериксен Бенрос от Копенхаген Университетска болница.

Източник: Университет в Орхус / EurekAlert